Африканската текстилна промишленост, оценявана на над 31 милиарда долара, е динамичен сектор, дълбоко свързан с историята, културата и икономиката на континента. Неговата траектория на растеж, задвижвана от търсенето на местните и международните пазари, се подчертава от специфичните за всяка страна приноси, които подчертават както предизвикателствата, така и възможностите.

Исторически основи: Наследството на африканския текстил

Текстилното наследство на Африка е многовековно и се характеризира с ръчно изработени тъкани като ганайския плат кенте, нигерийския асо оке и малийския мудклот. Тези традиционни тъкани изразяват идентичност, култура и богатство. Например платът Кенте в Гана в миналото е бил запазен за кралски особи и духовни водачи.

Памукът се превръща в основна експортна стока през колониалната епоха. През 60-те години на ХХ век само Уганда произвежда над 400 000 тона памук годишно, което допринася за над 40 % от приходите ѝ от износ. Въпреки това по-голямата част от този памук се изнася в суров вид, което ограничава добавянето на стойност на местно ниво.

Африканският пазар на текстил: Основна статистика

Пазарът на текстил и облекло в Африка нараства с 5 % годишен темп на растеж (CAGR). Приносът му към БВП на континента е приблизително 1,2 %, а индустрията осигурява заетост на над 20 милиона души, от които 8 милиона само в памукопроизводството. Ето някои основни статистически данни:

• Производство на памук: Африка произвежда 1,8 милиона тона памук годишно, което представлява 6% от световното производство.
• Заетост: В сектора са заети 15 % от работната сила в производствения сектор на Африка, като концентрацията му е висока в страни като Етиопия, Кения и Лесото.
• Износ: Износът на текстил и облекло се оценява на 9,4 милиарда долара годишно и е насочен към пазари като ЕС, САЩ и Китай.
• Внос: Африка внася текстил и облекла на стойност 16 милиарда долара годишно, като 3,5 милиарда долара се изразходват за дрехи втора употреба.

Приноси за отделните държави

Западна Африка

• Нигерия: Някога Нигерия е била текстилен център с над 175 фабрики, а сега има по-малко от 20 действащи фабрики поради прекъсвания на електрозахранването и евтин внос. Правителството въведе фонд за съживяване на текстилната промишленост на стойност 300 млн. долара, който има за цел да стимулира вътрешното производство и да създаде 100 000 работни места.
• Гана: Ганайската шивашка промишленост, която се оценява на 400 милиона долара, задоволява 70% от местното търсене. Тя произвежда ярки традиционни тъкани и проучва екологични багрила, за да отговори на световните стандарти за устойчивост.
• Буркина Фасо: Като най-голям производител на органичен памук в Африка, Буркина Фасо отглежда над 800 000 тона памук годишно. Въпреки това 90 % от него се изнасят в суров вид, предимно за Азия.

Източна Африка

• Етиопия: С над 4 милиарда долара преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) между 2010 и 2020 г. Етиопия е изгряваща звезда в текстилното производство. Само в индустриалния парк Хаваса работят 25 000 души, а износът му през 2022 г. е генерирал 165 млн. долара. Страната има за цел да увеличи износа на текстил до 1 млрд. долара до 2025 г.
• Кения: През 2021 г. износът на Кения в рамките на Закона за африканския растеж и възможности (AGOA) достигна 440 млн. долара, което представлява 10% от общия износ на облекла от Африка за САЩ. Нейната експортно ориентирана промишленост поддържа над 50 000 работни места в производството на текстил и облекло.
• Танзания: С голямото производство на памук (345 000 тона годишно) Танзания инвестира в съоръжения за текстилна обработка, за да запази стойността на местно ниво. Във фабриката Mwatex например работят 6000 работници и се произвеждат облекла за вътрешния и външния пазар.

Южна Африка

• Южна Африка: Южноафриканската текстилна промишленост, оценявана на 1,6 милиарда долара, диверсифицира дейността си в областта на техническия текстил, като например автомобилни и медицински тъкани. Интегрираната стратегия за текстилната промишленост на страната има за цел да увеличи нейния дял в БВП с 30 % до 2030 г.
• Лесото: През 2021 г. Лесото е изнесло облекло на стойност 850 млн. долара, като 80% от него е било предназначено за САЩ в рамките на AGOA. В индустрията са заети 40 000 работници, което я прави най-големият работодател в страната.
• Зимбабве: Въпреки икономическите предизвикателства, Зимбабве произвежда 100 000 тона памук годишно, като подпомага 300 000 земеделски производители. Правителството е отделило 20 млн. долара за съживяване на текстилните фабрики.

Предизвикателства в текстилната промишленост

1. Внос на дрехи втора употреба: Над 80 % от дрехите, продавани в Източна Африка, са втора употреба, което подбива цените на местните производители. Руанда, например, забрани вноса на дрехи втора употреба през 2018 г., но това доведе до напрежение със САЩ.
2. Добавка с ниска стойност: Въпреки че се произвеждат 1,8 милиона тона памук, по-малко от 15 % от него се преработват на местно ниво, което води до значителни загуби на приходи.
3. Инфраструктурни дефицити: Нигерийските производители на текстил губят 2 млрд. долара годишно заради непостоянното електроснабдяване, а лошите транспортни мрежи увеличават производствените разходи на целия континент.
4. Ограничен достъп до финансиране: Високите лихвени проценти по кредитите, които в някои страни надхвърлят 20 %, възпрепятстват инвестициите в модернизиране на съоръженията.

Възможности и движещи сили на растежа

• Тенденции в областта на устойчивостта:

Африканският органичен памук, отглеждан в дъждовни гори, отговаря на световното търсене на устойчиви продукти. Уганда е водещият производител на биологичен памук, който изнася над 10 000 тона годишно.

Инициативите за кръгова мода, като например рециклирането на дрехи втора употреба в Гана, създават нови източници на приходи.

• Индустриални паркове:

Правителството на Етиопия е разработило 13 индустриални парка с цел увеличаване на заетостта до 200 000 души до 2025 г. и увеличаване на износа до 1 млрд. долара годишно.

В кенийските зони за преработка на износ (ЗПИО) работят 54 000 работници, които допринасят за БВП с 1,1 млрд. долара.

• Вътрешноафриканска търговия:

Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA), която обхваща пазар с население от 1,4 милиарда души, се очаква да увеличи вътрешноафриканската търговия с текстил с 30% до 2030 г.

Развиват се регионални вериги за създаване на стойност, като например памук от Мали, преработван в Гана, за да се намали зависимостта от външни пазари.

• Технологии и цифровизация:

Автоматизацията във фабриките за облекло е увеличила производителността с 40% в Етиопия.

Платформи за електронна търговия като Ananse Africa дават възможност на занаятчиите да изнасят директно, което увеличава доходите им с 50%.

Бъдещи прогнози

До 2030 г. се очаква текстилната промишленост в Африка да постигне следните резултати:

• Пазарна стойност: Увеличение до 80 милиарда долара, дължащо се на урбанизацията и нарастващата средна класа.
• Преработка на памук: Очаква се вътрешната преработка да нарасне от 15 % на 30 %, което ще допринесе за увеличаване на икономиката с 10 милиарда долара годишно.
• Ръст на износа: Износът на текстил и облекло може да се увеличи с 50% и да достигне 15 милиарда долара годишно.
• Създаване на работни места: Инвестициите във веригата за създаване на стойност и индустриализацията могат да доведат до създаването на допълнителни 5 милиона работни места.

Заключение

Текстилната индустрия в Африка е жизненоважен двигател на икономическата трансформация. С богатите си ресурси, нарастващото население и стратегически инициативи като AfCFTA континентът е в добра позиция да се възползва от потенциала си. За постигането на устойчив растеж обаче ще е необходимо да се преодолеят предизвикателства като инфраструктурните дефицити, вноса на стоки втора употреба и добавките с ниска стойност. Чрез насърчаване на регионалната интеграция, устойчивостта и технологичното усвояване Африка може да изтъче по-добро бъдеще за своя текстилен сектор и за своите граждани.